Научно изследователска работа  и резултати:

Над дузина рандомизирани, контролирани изследвания касаещи терапията на ПТСР.

Поредица от осем изследвания доказващи влиянието на очните движения върху паметта, изразяващо се във възстановяването и усилването на яркостта на спомените, както и в предизвикването на емоциите асоциирани с конкретните спомени и т.н.

 

Резултати

​

Като правило - от 3 до 6 сесии водят до 77-100% процентна ремисия при клиенти с ПТСР преживели изолирано травматично събитие.

Сравнение на ефектите от EMDR терапията с ефектите от терапията с Прозак, показващо преимуществото на EMDR терапията по отношение на резултатността, изразяващо се освен подруги показатели, така и по отношение на трайността на резултатите, съхраняващи се след прекратяването на терапията, в сравнение с третираните с Прозак клиенти, при които симптоматиката обикновено рецидивира (van der Kolk et al.,2007).

Част от изследванията насочени в посока тестването на множество невробиологични хипотези подкрепят теориите за функционирането на паметта, обратното инхибиранe и механизмите на REM фазата на съня, заложени в теоритичната основа на EMDR.

Невробиологичната основа – подкрепащия фактор, който липсва при всяка друга форма на психотерапия.

Значимите преимущества на EMDR моделът за целева повторна преработка на емоционално травматичната информация  в сравнение с по-генерализираният модел на работа при експоужър терапиите (Lee &Drummond, 2006).
 

ДЕФИНИЦИЯ НА EMDR

ДЕФИНИЦИЯ НА EMDR (Международна EMDR асоциация - EMDRIA)

​

 - Цел на дефиницията: Целта на тази дефиниция е да служи като основа за развитие и прилагане на политиките на EMDRIA във всичките й програми в служба на нейната мисия. Тази дефиниция трябва да осигури последователност в EMDR обучението, стандартите, получаването на правомощия, продължаващото обучение и клиничното приложение, подкрепяйки по-нататъшната еволюция на EMDR чрез разумен баланс между иновации и изследвания. Тази дефиниция осигурява ясна и общоприета референтна рамка за EMDR терапевтите, клиентите, изследователите, медиите и обществеността.
 - Основни източници и принципи на еволюцията: Д-р Франсин  Шапиро развива EMDR на основата на клинично наблюдение, контролирани изследвания, обратна връзка от терапевти, които е обучила, и предишни научни изследвания за преработката на информацията. Оригиналния източник на EMDR идва от работата на Ф. Шапиро, както е описана в нейните трудове (Шапиро, 2001). Ф. Шапиро дава да се разбере, че се стреми към развитие на EMDR в баланс между клиничното наблюдение и предложените иновации чрез независима емпирична валидизация в добре планирани и изпълнени клинични изследвания. Предишните и новопредложените елементи на EMDR процедурата и теорията, които не могат да бъдат доказани трябва да отстъпят място на онези, които могат.
Цел на EMDR: В най-общ смисъл EMDR се стреми да облекчи човешкото страдание и да помогне на хората и на обществото да изпълнят своя потенциал за развитие, като същевременно минимизира риска от нанасяне на вреди по време на прилагането му. За клиента целта на EMDR терапията е да постигне най-дълбоките и цялостни терапевтични ефекти за най-кратко време, докато поддържа своята стабилност в рамките на балансирана семейна и обществена система.
 - Основна рамка: EMDR е подход към психотерапията, който се състои от принципи, процедури и протоколи. Това не е проста техника, характеризираща се основно с очните движения. EMDR се обляга на предпоставката, че всеки човек има както вродена склонност да се движи към здраве и цялост, така и вътрешна способност да го постигне. EMDR се основава на психологическата наука и черпи както от психологическата теория, така и от изследванията на мозъка. EMDR интегрира елементи от психологическата теория (афект, привързване, поведение, био-информационна преработка, когнитивни, хуманистични, семейни системи, психодинамика и соматични теории) и психотерапията (телесно ориентирана, когнитивно-поведенческа, интерперсонална, личностно ориентирана и психодинамична) и ги комбинира в стандартизиран комплект процедури и клинични протоколи. Изследванията за това как мозъка обработва информация и генерира съзнание също допринасят за еволюцията на теорията и практиката на EMDR.
 - Хипотеза на EMDR модела: Моделът за адаптивна преработка на информация (АПИ) е теоретичната основа на EMDR подхода. Базира се на следните хипотези:
Всеки човек има система за преработка на информация, чрез която новите
преживявания и информация нормално се обработват до адаптивно състояние. 
Информацията се пази в паметови мрежи, които съдържат свързани мисли, образи, звукови или слухови спомени, емоции и телесни усещания.
Паметовите мрежи са организирани около най-ранното свързано събитие.
Травматичните събития и постоянно неудовлетворените междуличностни нужди във важни периоди от развитието могат да доведат до блокажи в капацитета на системата за адаптивната обработка на информация, да обработва адаптивно стресиращи или травматични събития.
Когато информацията, съхранявана в паметовите мрежи, свързани със стресиращото или травматично събитие не е напълно преработена, тя дава път на дисфункционални реакции.
Резултатът от адаптивната преработка е научаване, облекчаване на емоционалния и соматичния дистрес и наличие на адаптивни реакции и разбиране.
Обработката на информация се улеснява от специфична билатерална сетивна стимулация. На основата на наблюдения и експериментални данни, Ф. Шапиро нарича тази стимулация билатерална стимулация (Шапиро, 1995) и стимулация на двойното внимание (Шапиро, 2001).
Редуващата се двустранна визуална, слухова и кинестетична  стимулация, комбинирана с другите конкретни процедурни стъпки, използвани в EMDR засилват обработката на информация.
Конкретните, фокусирани стратегии за достатъчно стимулиране на достъпа до дисфункционално съхранена информация (и в някои случаи до адаптивна информация) най-общо трябва да бъдат комбинирани с БЛС, за да се случи адаптивна преработка на информацията.
EMDR процедурите подпомагат поддържането на балансирано двойно внимание между вътрешната информация и външната БЛС. В това състояние клиентът преживява едновременно стресиращия спомен и настоящия контекст.
Комбинацията от EMDR процедури и билатерална стимулация води до намаляване на яркостта на обезпокоителните спомени и свързания с тях афект, улеснява достъпа до по-адаптивна информация и води до нови асоциации вътре и между паметовите мрежи.
Според този модел, паметовите мрежи са в основата на клиничната симптоматика и на менталното здраве. Като изключим случаите дължащи се на органични дефицити, непреработените спомени са основният източник на психопатологията.