С.М.
 "Случи се преди около 7 години. Просто се събудих и се почувствах, сякаш не бях почивала с години. И не говоря само за главоболие и умора, беше различно. Имах сърцебиене, мравучкане по цялото тяло и мисълта за предстояща беда. Казах си - стегни се - и станах от леглото, направих си обичайната доза сутрешно кафе и се заех с ежедневните задачи. Но нещо не беше наред. С всеки изминал ден страховете се засилваха, по-трудно заспивах, а и тялото ми се държеше странно. Стигнах до момент, в който нощите се превърнаха в молитва, да дойде утрото, плачех в опити, да заспя, но когато това се случеше най-много след час или 2 часа сън се стрясках. Утрините бяха изпълнени с необяснима за мен тревога, вече не се чувствах просто уморена- тялото ми трепереше вътрешно, започнах да забравям, бях дезориентирана, нито имах желание нито сили, да свърша нещо. Ушите ми пищяха, главата сякаш бе обгърната в облак. Дразнеше ме всеки шум, изолирах се от близките и познатите ми. Обърнах се към лекар, когато лявата част на лицето ми изтръпна и помислих, че нещо страшно се случва с мен. Преминах през редица изследвания - всичко беше в норма. Спомням си когато неврологът ми каза,че всичко е в главата ми си рекох - Боже имам тумор. Той се засмя и каза, че е на психогенна основа. Изпрати ме при психиатър,който ми изписа Ципралекс и Ксанакс. Започнах да приемам медикаментите и като, че ли за известно време всичко си дойде на мястото. Но с времето симптомите се върнаха, дозите растяха и аз разбрах, че за да мога да стана и да излезна от вкъщи трябва, да си взема хапчето. Осъзнах, че не съм излекувана, бях станала зависима и нищо повече. Психиатърът ми препоръча съвместно с лекарствата и психотерапия. Така започнах, да ходя по психолози. Не мога да кажа, че не бяха професионалисти, защото винаги съм посещавала някого по препоръка. Така стигнах до момента, в който знаех причините, разбирах ги, осъзнавах ги, но мозъкът ми сякаш се съпротивляваше, работеше различно от разумът ми. Отчаях се дотолкова, че в главата ми се въртяха мисли за самоубийство. Казвах си: Аз съм различна, никой не може да ми помогне, а аз не мога, да продължавам, да живея така. Тогава случайно попаднах на статия за EMDR - терапията.  Гледах клипове в ютуб и си казах, що за щуротия е това? Но така или иначе, след толкова мъки и дадени пари нямаше какво да губя. Чувствах се на ръба и реших, да опитам. Спомням си на първия сеанс, когато опитах терапевта ми каза - нека сме наясно, колкото и странно, да ти изглежда всичко в тази стая луди няма и това наистина работи, само трябва да ми се довериш. И да, проработи без, да бяха необходими години. Няколко сеанса и бях различен човек. Всъщност отново бях себе си  - нямам обяснение как точно се случи и честно казано не ме интересува, важното за мен е, че отново животът ми придоби смисъл и спокойствието се върна при мен. И никога не предполагах, че думите на майка ми,че човек не бива да остава сам, защото ако се разболее или се случи нещо с теб няма кой да те види и да ти помогне, щяха да нанесат такива поражения върху мен. Но поговорката, че малките камъчета обръщат каруцата при мен се оказа вярна."